Цикълът на Сатурн и Уран е много тясно свързан с духовната история и развитие на българите, дълбоко бележи тяхната съдба – и с хубаво, и с лошо. Но наистина не бива да говорим само за духовни върхове, за развитие и култура. Не. Дори самото оцеляване, съществуване и освобождение на България – и те са свързани със Сатурн и Уран в един драматичен танц на сцената на живота. И това датира от най-дълбока древност, още от Орфеевото време, но на него няма да се спираме – учението на великия трак няма да намери място в по-долния списък от изключителния събития, свързани с България. Тези явления и случки, свързани с аспектите между Сатурн и Уран, са ключови не само за българите и тяхната мисия и задача, те са много по-съдбовни и дълбоки, отколкото може би изглеждат на пръв поглед. Но нека проследим някои от тях хронологично: Сатурн тригон Уран 928 г . – През пролетта на 928 г. в подземието на манастир Св. Параскева, Боян Мага, патриарх Стефан, презвитер Йеремия-Богомил, Симеон Антипа...
Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа ни-що друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света" . Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, кое то човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед. "Издигането на мисленето над сетивното, неговото излиза не над крайното и издигане към безкрайното, скокът, който се прави с пре-късване редовете на сетивното в свръхсетивното, всичко това е самото мислене, това преминаване е само мислене.