Любовна медитация

Отчаяно беше търсил любовта през целия си живот, но съдбата категорично му бе показала среден пръст. Като бе изучавал образа си в огледалото, както и външния вид на другите мъже, той оставаше с твърдото убеждение, че никак не е грозен. Тази хубава новина беше донякъде помрачена от неприятния извод, който следваше – просто беше смотан.

Любовният поток си прокопа  друг път към морето на живота – Валери се обърна страстно към духовното. Някъде сред дългите редици от окултни томове и часове, прекарани медитация, в главата му се роди идеята за безбрачие, целомъдрие и чистота.

„Ето за това не ми е вървяло с гаджетата” – мислеше си той. „Така е трябвало да стане, за да се пробудя за истината.”

Разбира се, някои автори и гурувци застъпваха тезата за сродните души,  вечната обич и единство, но тя бе яростно смачкана още в зародиш и захвърлена в най-тъмното кътче на съзнанието му. Не можеше да й позволи да залива със спирт любовната му рана.

Обичаше духовните практики. Когато медитираше, забравяше за гадното си ежедневие и се потапяше в странния свят на цветни кръгове и приятни емоции. Нямаше как, а всъщност и с кого, да ги опише и сподели. Това засилваше усещането за самота  и втвърдяваше устните на решимостта му – знаеше, че пътят на избраните е тесен, труден и трънлив.

Както всяка сутрин и тази, точно в пет, той затвори очи, за да полети натам, накъдето го повеждаха крилата на неспокойната му мисъл. Е, ранният час си казваше думата и твърде често Валери се приземяваше в царството на Морфей.

Сънят му го отведе в странен храм, с колони от полускъпоценни камъни, разположен на нереално зелена поляна. Десетки красиви момичета танцуваха, хванати за ръце, а навсякъде се редуваха ярки и нежни цветове. Музиката беше просто убийствена – красива и проникваща, тя звучеше и вън, и вътре в него. Но мелодиите бледнееха пред хубостта на девойките и това бе още по-убийствено за горкия, спящ аскет.

Валери ги зяпаше и искаше да прегърне всичките. Да се влюби тях. Устните му се раздвижиха, за да  промълвят непознато име и едно от момичетата се обърна и впери поглед.

В него.

Черните като кафе очи мигновено опърлиха душата му, кестенявите й коси го замилваха нежно,  червените й устни обещаваха любов. Незнайно чувство запали пъпа му и завихри кръвта, сърцето полудя.

Девойката се приближи, с усмивка му подаде венец от кървавочервени рози.

Чувството от пъпа избухна и Валери умря от щастие.

Събуди се, удавен в пот и възбуда, и след няколко минути осъзна студената истина – не се намираше в никакъв божествен храм, а на проклетото си, разхвърляно легло.

С мъка накара краката си да го довлачат до банята и завъртя крана със синя точка.

Ледената вода го върна в тялото му.

Сипа си чаша от чешмата и се върна в спалнята – спешно се нуждаеше от дистанционното на телевизора.

Пръстите му се разхлабиха, а счупеното стъкло направи пода бляскав.

Валери изобщо не обърна внимание на изпуснатата чаша – погледът му бе прикован към свежия венец от кървавочервени рози до леглото.

Радислав Кондаков